Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането;
12. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или местното лице, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
Да, това е
"Също така приложим ли е чл.10 от ЗТМТМ-уведомление до ИА ГИТ, изискване на нот.заверено копие от документа за пребиваване?"
Как така поравно? Има си Закон за наследсвото? Ако са призовани да наследят преживял съпруг и майката на починалия, пак ли поравно? И според Вас няма значение колко години е траял брака. Нека не се излагаме!
По принцип е така. На практика досега не сме делили и изобщо не съм убедена, че работодателя трябва да влиза в тази роля.
Действаме така:
- викаме наследниците, изплащаме сумата общо и да се оправят помежду си;
- на един от тях упълномощен от останалите;
- по декларираната от починалото лице сметка;
От 10г. вече сме само на последния вариант и няма никакви дертове.
Търсите близките за съдействие, тези неща трябва да се оправят колкото и да е неудобно да ги притеснявате.
Това със самоотлъчките не е редно и плюс това е в техен интерес да донесат болничен защото ще бъде изплатен на тях.
НАП прекратява служебно, а на вас ви трябва акта за смъртта да видите от кога точно и удостоверение за наследници. Всички дължими суми /вкл. обезщетение за отпуска/ се изплащат поравно на наследниците или на един от тях, който е упълномощен от останалите. А ако превеждате заплати по сметка, си правите превода по сметката на починалото лице и те се оправят от там нататък в банката. Данъци и осигуровки нормално върху начисленията.
Заповедта дори не е нужно да бъде разписана от някой от тях. Трудовата книжка изобщо не ви бърка - ако ви я донесат си пишете, ако не проблема си е техен.
И можете да им кажете, че имат право на еднократна помощ за смърт на осигуреното лице от НОИ.
Ако все пак не ви съдействат ще трябва да прибегнете до самоотлъчки или поне неплатен отпуск.
Ако заплатата е в брой си я депонирате и чакате да изтече законоустановения срок за непотърсена заплата, за да мине като приход.
За точната дата на прекратяване си направете справка в НАП. Проверявайте, ще излезе след някой ден.
Най-добре поискайте да видите справката за регистрация на сл.номер/ЛНЧ в НАП.
И в нашия град няма болница, но досега не са ми отказвали съдействие никъде. Намерете телефон и просто обяснете ситуацията. Това е правилният начин - да бъде издаден БЛ.
Очаквах да ми представят болничен. Обяснението, което получих за липсата му ме изненада: "болничен се издава на живо лице"  :blink: Не го бях чувала досега. Ситуацията е много деликатна. Какво правя, ако не получа болничен до 10 число?! Какво да посоча в Д1?!

Това твърдение не е вярно. При нас се е случвало вече няколко пъти и винаги издават болничен от болницата /от различни болници/. Звъннете директно в болницата и ако там са достатъчно разбрани, могат да ви го изпратят и по куриер, ако близките не желаят да съдействат.
Щом е бил в болница, от там трябва да му издадат болничен за тези дни. Естествено, близките му трябва да съдействат.
Това е от сайта МТСП :
2017-12-19 15:02:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Предвид горното считаме, че договорът по чл. 111 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. При сключването на новия основен трудов договор следва да се извършат съответните вписвания в трудовата книжка на служителя. Трудов стаж по трудов договор за допълнителен труд не се вписва в трудовата книжка на лицето. За този стаж работодателят издава образци УП 2 и УП 3.
Ами това е варианта - да има прекъсване от поне един работен ден между двата болнични и със съдействието на лицете най-вече. Но за да стане договора при Вас основен, трябва да прекратите този по чл.111 и да сключите нов по чл.67. Не става само с допълнително споразумение.
Според мен най-добре да говорите с дамата, когато отиде да си взема последния болничен за общо заболяване преди този за бременност и раждане, да каже на лекаря да го издаде до 22.05.2019. На 23.05.2019 да си оправите нещата при Вас и да ѝ се води работен ден, а след това вече да си взема за 45 дни от 25.05.2019. Това, че ще има прекъсване не е проблем.
А що се отнася до основния договор, вероятно е била със срок на изпитване щом го прекратяват по време на болничния.
И да, не се дължи здравна осигуровка. Всички останали се дължат. Предполагам лицето се е регистрирало в НАП?
В бюрото по труда на мен ми искат и копие от личната карта на съпруг/а и копие от легализирания превод на свидетелството за брак.
Всичко това докато получи разрешение за постоянно пребиваване.
Назначава се със срочен трудов договор, като срока е до датата на разрешението за пребиваване. Освен това се подава декларация в бюрото по труда, уведомление в Инспекция по труда и трябва да се съхранява нотариално заверено копие на разрешението за пребиваване. После пак се назвачава с новото разрешение за пребиваване. Това са особеностите.

ЗТМТМ
Чл. 9. (1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници - граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането;
12. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или местното лице, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

Правилник за прилагане на ЗТМТМ
Раздел VIII.
Деклариране на заетост на граждани от трети държави
Чл. 36. (1) За деклариране на заетостта на членовете на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 5 и 6 ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника - гражданин на трета държава:
1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7;
2. копие от валиден документ за пребиваване на гражданина на трета държава;
3. заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника - гражданин на трета държава.
(2) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 9 ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и служебна бележка, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, за наличие на обстоятелства по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.
(3) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 11 ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и служебна бележка от органите за административен контрол на чужденците за наличие на обстоятелства по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 12 от ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и копие на акта по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Документите по ал. 1 - 4 се подават в 7-дневен срок от началото на заетостта.
Здравейте!
Имаме назначен на трудов договор чужденец - гражданин на трета държава с разрешение за постоянно пребиваване, за който сме пропуснали да подадем уведомление по чл.10 от ЗТМТМ в ИТ. Той е един от многото и по принцип съвсем съвестно си подаваме необходимите уведомления, декларации и регистрации, но покрай летните отпуски този сме го изтървали. Ако сега подадем, веднага ще им лъснем за глоба. Някакви идеи как да спасим положението?
Здравейте, имам въпрос за майка с едно дете с увреждане две декларации ли трябва да подаде - чл.22в и чл.22г и получава 220лв или трябва да подаде само чл.22г - за да получи тази сума?

Само една по чл.22г и получава 200лв.
Ако има и друго дете без увреждане тогава подава и по чл.22в и взема 220лв.
Въпросът все още е този - нещо, което да кореспондира с въпросното ТР. Защото според мен, вместо да внесе окончателна яснота за начина по който се изчисляват запорите, всъщност обърка доста хора. И да, изчисляването се усложни. В нета има достатъчно примери, но истината е, че хващаш калкулатора и започват едни сметки, едно чудо.  :cray:
По-скоро вероятно има предвид Тълкувателно решение 2/2013 на ВКС от 26.06.2015г. на текста в чл.446 ал.1 от ГПК
Точно това имам предвид.
Здравейте! Всичко направено от Вас е наистина чудесно!
А адски полезно ще е, ако измислите и нещо за изчисляване на запори.